Моето творчество

СуПеР мОд! Брой мнения : 52 Registration date : 28.11.2007

Това са едни стихове, които писах на 8 август тази година, когато бях наистина много тъжна... Не са много добри, не са в мерена реч, но изказват много мои тогавашни чувства, които вече са забравени.

Знам
Обичам те, защото ти стопляш сърцето ми.
Обичам те, защото си ти.
Защото, не мога да живея без теб.
Ти си моята смърт, ти си моята отрова.
И въпреки това те обичам.
О, любов моя.
Не мога да си представя залеза без теб.
Не мога да си представя изгрева без теб.
Защото ти грееш по-силно от слънцето,
По-нежно от луната.
Знам, че любовта ни е невъзможна.
Знам, че тази любов означава убийство,
Но аз те обичам.
Обичам те!
Ако ме оставиш сама,
Аз кълна се ще умра.
Не се предавай,
Ние ще спечелим.
Ние ще успеем.
Не се предавай,
Аз знам, че ще сме заедно.
Аз знам, че ти ме обичаш.
Аз знам, че ще се борим.
Аз винаги ще бъда с теб.
И в живота, и в смъртта!

Ето и един друг:

Миг на щастие
Знам, че не мога да бъда с теб.
Знам, че ти не ме обичаш.
Знам, че сърцето ти принадлежи на друга.
Знам, че нямам шанс.
О, защо те обичам толкова много?!

Не се учудвам защо не ме обичаш.
Тя е по-добра от мен и аз го знам.
Знам, че тя е единствената за теб.
Знам, че аз не съм права.
Знам, че ти заслужаваш най-добрата.
Но тя ли е най-добрата?

Защо, защо трябва да те обичам?
Защо моето сърце е твое?
Защо тъгувам?
Защо?
Знам, че има други.
Знам.
Но аз обичам само теб.

Боже, отправям тази молитва, към теб!
Моля те за миг щастие.
Само за една усмивка.
Само за един поглед.
И за няколко думи.
Само за това ще ти дам душата си.
Моля те, просто няколко думи, Господи!
И вълшебната ти усмивка.

Само за миг,
Само един прекрасен миг,
Само толкова.
Толкова много ли искам?
Само ела, само се усмихни
и ще ти кажа сбогом.

Просто един миг на щастие.
Това е моето желание.
И моля и Бог и Дявола за този миг.
И ако го получа ще бъда щастлива.
По щастлива от всякога.
Само ми го подари...

Втория много си го харесвам . Чакам коментарите ви.

Admin Брой мнения : 172 Registration date : 14.10.2007

Охооооо много са ти хубави стиховете! Сташна поетеса си!От първия ти стих се разбира че си била in love май ама това не е моя работаа! Втория е много свързан с първия, не знам защо просто така ми се струва! Но и двата са ти супер!

СуПеР мОд! Брой мнения : 52 Registration date : 28.11.2007

Не не бях in love... Просто ми беше едно смотано и такова сантиментално настроение... И така се получиха... Все пак благодаря за комнетара. Довечера може ли ще постна едно разказче.

СуПеР мОд! Брой мнения : 52 Registration date : 28.11.2007

По бузите и се стичаха едри сълзи. Тя погледна една от много снимки на приятелите и. Обичаше ги. Те щяха да и липсват... Още няколко сълзи се спуснаха по страните и. Тя вервно извади една цигара и с трепещи ръце я запали. След малко я загаси и взе ножа който седеше до нея. Разсмя се горчиво. Сега щеше да сложи край на всичката тъга и мъка трупала се през последните три години. Ножа проблесна злокобно, а тя с бавно движение го притисна към вената на дясната си ръка. Потече кръв и обагри мокета в наситено червено. Тя се усмихна за последен път, погледна последния си фас, последната недоизпита водка и пое дъх за последно...
***
Два часа по-късно я намериха сред локва кръв...

Admin Брой мнения : 172 Registration date : 14.10.2007

О боже мой! Какъв е тоя твой разказ?! Аз такива работи не ги обичам много, но все пак е добро! Ти можеш да станеш добра режисьорка! На...драматични филми!

СуПеР мОд! Брой мнения : 52 Registration date : 28.11.2007

Хахаха! Това ми беше опита... за нещо по така... И това се получи... момиче, макар и младо разочаровано от живота и жестоката съдба... Бюбимото ми изречение е това: Тя се усмихна за последен път, погледна последния си фас, последната недоизпита водка и пое дъх за последно...

Admin Брой мнения : 172 Registration date : 14.10.2007

Това изречение е толкова...страшно! Която и да е, но да пуши, да пие, ужас пълен!

СуПеР мОд! Брой мнения : 52 Registration date : 28.11.2007

Хехе, тя е разочарована от живота все пак... Няма какво да губи... Аз по някое време ще напиша и постна другия вариант, но той е по-дълъг и с по различен край.

Admin Брой мнения : 172 Registration date : 14.10.2007

Под различен край какво да разбираме с по-добър или по-лош край? Аз предпочитам първия просто не обичам тъжни работи, ама и по сладникави не си падам!

СуПеР мОд! Брой мнения : 52 Registration date : 28.11.2007

Ще видиш!

За сега съм планирала един доста по различен вариант, но да видим какво ще стане утре по история, че там ми идва вдъхновението. Това го измислих, докато бях ядосана за петица по история и надраскха на чина "Няма за какво повече да живея...". Е, беше пресилено естествено и историята далеч несе разказва за мен, а за по-голямо момиче, което, обаче има близък до моя характер, което е изправено пред трудности и за него е единствения начин да сложи край на ужаса е да сложи край и на живота си.

Admin Брой мнения : 172 Registration date : 14.10.2007

Е очакваме да го дадеш! И сигурно ще е хубаво, ама тъжно, като те знам...! Ама нищо. Ще го видим, и тогава ще казваме какво е!

извинявай че ти казвам harmaqni666 но не ми харесват стиховете ти .

СуПеР мОд! Брой мнения : 52 Registration date : 28.11.2007

Няма проблем. Аз приемам и похвали и критика. Очаквм още коментари.

СуПеР мОд! Брой мнения : 52 Registration date : 28.11.2007

Кървав меч пробожда сърцето,
то плаче с кървави сълзи.
И помни то за любовта голяма,
породила днешните лъжи.

О, измамнице! Любо голяма!
Не съди ти нашите лъжи,
защото на най-голямата измама,
майка стана ти!

Ето и още едно:

Една стрела изстреля Купидон,
от своя златен лък,
и улучи ме в сърцето
от първия път.

Уцели и тебе,
но със другата стреа,
и обрече ме навеки
да бродя в самота.

Е, какво ще кажете?

Admin Брой мнения : 172 Registration date : 14.10.2007

Много са хубави! Е определено си съдържат твоя стил на писане на такива неща, но са някакси по-различни може би...мноооого са хубави наистина аз лично много ги харесвам!И двете!

СуПеР мОд! Брой мнения : 52 Registration date : 28.11.2007

Ооо, мерси. Аз ези и особено първия много си ги харесвам.

Admin Брой мнения : 172 Registration date : 14.10.2007

Да то честно аз първия повече го харесах! Ама и двата са много хубави!

СуПеР мОд! Брой мнения : 52 Registration date : 28.11.2007

Хих, много обичам да пиа такива неща. Някой път ще пусна есе, но сега само един поборен преразказ. Кажете харесва ли ви, макар че не сте го учили - учи се в шести клас.

„Серафим”
(Подборен преразказ)

Един чудноват човек върви към Еньовото кафене. Той е с дълго палто, което може би е било синьо и от един плат, но сега то е разнищено, оръфано и с кръпки.
Чудноватият човек спира пред кафенето. Той и Еньо се заговарят. Те обсъждат работата на Серафим и че той трябва да си купи ново палто. Еньо влиза в кафенето, а Серафим остава сам. Към него подскачат няколко врабчета и той дори не помръдва, за да могат те да си вземат по трошичка.
В този момент покрай него минава една жена, но той дори не я поглежда. След малко, обаче жената започва да говори нещо на Еньо и той надава ухо. Тя казва, че всичко е скъпо и едвам сварва да купи най-необходимите неща. Той я пита как е болният и мъж, а тя отговаря, че изобщо не е добре, че вече седем месеца ще станат откакто не е станал от леглото. Трябва да го заведе на болница. Еньо казва, че за болницата трябват пари, а жената отвръща, че трябват, ала тя няма. Та нали и биволицата и умряла. На Серафим му се стурва, че жената мълчи, но после долавя, че шепне. Изведнъж Еньо изквиква, че няма пари и не може да и даде. Жената моли Еньо да не я връща, че няма при кого другиго да отиде, но той и казва да го остави, че той няма пари. Тя започва да плаче и да вие като пребита. Еньо ядосан излиза навън и след малко тя си тръгва.
Серафим пита тази жена пари ли иска и другият мъж отговаря, че пари иска, но той няма. Серафим казва, че това е сиромашията... Сиромашия до шия.
На следващата сутрин Еньо отива при него и го пита какво е направил. Серафим отговаря, че никому нищо не е сторил. Другият, обаче го упреква и го пита защо е дал пари на Павлина, онази дето му е искала на него вчера – тя сама му била казала. Как така ще даде пари начовек, който не познава? Серафим казва, че ще му ги върне, сега да заведе мъжа си в болница. Когато Господ даде на нея, тогава тя ще му върне парите – такова е условието помежду им.
Еньо го пита с какво ще си купи палто като е дал парите си, а Серафим отговаря, че неговото палто си е хубаво. Като го позакърпи и тази зима ще изкара с него. А може да е писано да отиде на онзи свят с него. Там то може да му помогне, а може и ново да му дадат, което да е златно, скъпоценно. Въпреки, че Серафим говори на Еньо гледа право пред себе си и се усмихва.
by me

Mмм...Не особено,но си ги бива такаче готино е .Трябва следващия път да не повтаряш толкова много думи

СуПеР мОд! Брой мнения : 52 Registration date : 28.11.2007

Ами това ми е първият опит за такъв вид преразказ. А и по старата програма се учи в седми-осми клас. Rolling Eyes

Иначе ето едно мое ново стихотворение.

Една звездичка

Като ангел пазител
Над мене бди
Една малка звездичка
От многото звезди.

Сега ще чуя някой
Да каже с глух глас:
„Каква е таз звездичка,
С какво е ценна тя?”

За мене отговора прост е –
И веднага ще го споделя:
„Една звездичка скъпа
На моето сърце

По ценна от богатство
И по скъпа от мечта.
Тя блесва всяка вечер
Като майчина сълза

И ще бди над мене
До края на света,
Защото е на мама
И мен обича тя.

Е, какво ще кажете?
Аз искам да кажа само, че с малки промени относно мерената реч отива на конкурс.

Very Happy

СуПеР мОд! Брой мнения : 52 Registration date : 28.11.2007

Една роза пламти
с червено сияние,
един спомен гори
в огнено страдание.

И любовта пламва,
и сърцето гори
в сладката мъка
на нашите мечти.

Любовта ще угасне,
сълзите ще заблестят
и с болката заедно
те ще изгорят.

Laughing

ЕЕе, най-накрая една свястно стихотворение.